29 Декември, 2009
С Владислав Тодоров разговаря МИЛА ГЕШАКОВА
- Тази Коледа се върнахте от САЩ с нов сценарий.
- Не само нов сценарий, а българо-френска копродукция. Заедно с Явор Гърдев точно година се състезавахме по международни пазари за филмови проекти. Ако всичко е по план, ще снимаме през лятото на 2010 г. с идеята да завършим филма “Цинкограф” в началото на 2011-а.
- Сюжетът му е около изгонен от ДС служител, който прави паралелна структура. Как се развива действието?
- В жанра си това е черна комедия с елементи на психотрилър. Главният герой е вербуван от ДС да донася. Той служи пламенно, с въображение, с цялото си същество.
Говорим не за жертва, а за инициативен доносник със собствени идеи за природата и методите на надзора. Перестройката обаче го прави непотребен и той е дезактивиран. Това формално отношение на службите към неговия конспиративен гений го вади извън контрол и той решава да продължи дейността си в напълно частен порядък, като си прави собствен паралелен отдел на ДС, фантомна структура, която дублира дейността на службите, като остава невидима за тях.
- Какво отличава вашия проект от всичко, разказано по темата досега?
- Сравнен с някои известни филмови заглавия като “Животът на другите”, който спечели “Оскар” за чуждоземен филм, нашият подход е различен. “Цинкограф” не взема гледната точка на “жертвата”, била тя на “следения гражданин” или на “неохотния доносник”, чиято драма е на човека “без избор”, нито представя в романтичен план моралното прераждане на тайния агент, драматичното му самоосъзнаване.
Обратно, филмът се занимава с инициативния конформист, за когото абсурдната система на следене и донасяне става източник на тръпка, власт, материални облаги и преди, и след промените.
- Кой е прототип на главния герой?
- Героят е напълно съчинен - прелъстителен мистификатор и смъртоносен хамелеон Съществуват по-скоро литературни прототипи, отколкото реални. Подобно на “Дзифт”, и тук има роман - “Цинкограф”, който би трябвало да излезе през май от издателство “Фама”.
- С какъв екип ще снимате?
- В “Цинкограф” е включен основният състав на “Дзифт” - режисьор, сценарист, оператор, художник, композитор, но проектът се движи от друг продуцент. Аз съм се заел частично и с продуциране, което се оказва голямо предизвикателство за мен.
- Американци решиха да направят римейк на “Дзифт”. Разкажете как върви този проект?
- В Америка, както и в Русия, филмът върви добре, гледа се и се разбира, предполагам, по различен начин. Мина по фестивали, кина, сега се върти по телевизионния канал “Сънданс”. “Дзифт” препраща към класически образци на американското кино и по-специално към черния филм от златния му период на 40-те години. В жанра си той е обърнат към американската публика, като заедно с това и разгръща чужда, непозната за нея соцдействителност.
В напрежението между формата и съдържанието “Дзифт” представлява особен експеримент. Това, предполагам, е предизвикало вниманието на американските продуценти, комбинацията от обичайно и необичайно, от “свое” и “чуждо” както в историята, така и в изобразителния език на филма. Доколкото знам, договорът за римейк предстои да бъде финализиран. За мен лично остава загадка как по-точно би изглеждал един подобен римейк на филма, отразяващ и коментиращ небългарска и несоциалистическа действителност. Пълната американизация на “Дзифт” би била едно рисково занятие.
- Изненада ли ви порцията разкрити агенти на ДСв медиите? Дали няма някаква конспирация, защото само “24 часа” даде за проверка целия си журналистически състав, а други медии поискаха проверка на по 5 или по 20 души в екипите си?
- Конспирация - не вярвам. По-скоро виждам пренебрежение към процеса на отваряне на досиетата и институцията на комисията, която се занимава с това.
Колкото повече зайци се вадят по този начин от цилиндъра, толкова по-банална и по-пренебрежима става работата на тази комисия. И не защото тя не си я върши добре или я върши все по-зле. Обратно - впечатлението ми е, че работата се върши доста компетентно, съвестно и прилежно. Дяволът се крие другаде - в селективното вадене, което в съда на общественото мнение се представя като манипулация, като трик, обслужващ сенчести страни и интереси.
- А какъв е тогава чистият изход с агентите на ДС?
- Чистият изход минава или през безостатъчното отваряне на целия документален масив на бившите служби, или през унищожаването му. Всяко селективно или компилативно отваряне на едни или други сектори, на едни или други групи граждани неизбежно се въобразява като политически монтаж.
Вижте, специално тази комисия огласява не имуществени състояния за пред закона и неговите институции, а морални състояния за пред обществената съвест, не с цел формална, а с цел морална санкция. Когато процесът по огласяването се представя като изходно сбъркан, компромисен, нагласен, обществото отказва да упражнява съвестта си и всеки акт на вадене на поредната “трупа” доносници се превръща или в пълен цирк, или изпада в несъстоятелност и бива напълно пренебрегнат.
Прави впечатление, че подобни актове на посткомунистическа гласност все повече и повече стават предмет на частни злословия на маса и не тласкат към обществен катарзис, който да доведе до колективно пречистване, до исторически състояло се покаяние, до ефективно трансформиране на злобата.
Свидетели сме на еднахронична, 20-годишна, политически контролирана констипация, която обществото отказва повече да преживява като автентична, защото се чувства нецелесъобразно затапено от политическата класа. Обществената съвест, доколкото я има, все по-демонстративно ще отказва да пие пургативи. Това по неизбежност би превърнало работата на комисията по досиетата в циклично производство на любопитни факти.
- Всяка Коледа и Нова година сте в България. Какво се промени у нас?
- Властта. С други думи - нищо.
- Борисов още е политикът с най-висок рейтинг. Вярвате ли, че ще го запази?
- Както казват пророците, това, което се вдига, е обречено да пада.
- Има ли нещо, с което да превъзхождаме американците?
- Мисля, че да. С това, че от нас, българите, нищо не зависи в света. Каквото се случва тук, остава тук. България съществува без последствия за света.
Не знам защо, но това, вместо да успокоява, невротизира нацията. Условието нищо да не е в зависимост от теб, дава голяма свобода, здравословна необвързаност, рядка привилегия. Малцина са тези, които ценят това фундаментално българско обстоятелство и изпадат в мирска невъзмутимост или непукизъм. Ще ми се да съм един от тях, но все още ми пукат ушите.
- Каква очаквате да бъде 2010 г. за света и за България?
- По-малко граници. По-малко стени. По-малко телени мрежи. По-малко документи за самоличност и изобщо документи. По-малко живи паметници и изобщо паметници. Повече хора.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=327420
Януари, 2004
ВЛАДИСЛАВ ТОДОРОВ:
Тероризъм в София е възможен, но е по-малко вероятен отколкото в Истанбул
Въпросите зададе МИЛА ГЕШАКОВА
- Г-н Тодоров, виждате ли знак в заляването на Саддам Хюсеин?
- Знак за това, че той няма да дойде отново на власт. Знакът е символичен - митът Садам се срути. Но каузата на съпротивата срещу американското военно присъствие в Ирак е по-голяма. Саддам сам по себе си е кауза на малко хора.
- Какво спечели България от участието си във войната в Ирак?
- В България на това наше участие се гледа сякаш повече като на борсово залагане с бърз осезаем ефект. Вулгарният материализъм на отношението към българските ангажименти може да попречи на налагането на една по-висока представа за ролята на България в света.
- Очаквахме да си върнем дълга от Ирак?
- България не би получила материални облаги, било то дълга или нещо друго, не защото САЩ не искат да дадат, а най-вече защото там няма необходимото лоби, което да упражнява натиск и да изисква реализиране на обещаното или договореното. Разговорите обикновено се водят на държавно дипломатическо ниво, но оттук насетне работата би трябвало да се поема от лобитата едновременно в САЩ и България. Това също предполага формиране на силни светли бизнеси и осветено бизнес пространство отворено към международния обмен. А сред едрите бизнесмени в България смъртността е прекалено висока ...
- Има ли надежда САЩ да срутят мита за Осама в близко бъдеще, така както направиха със Саддам? Приликата между двамата е, че олицетворяват антиамериканизма.
- Осама бин Ладен е символът на една контрареволюция, на една активна съпротива на младотурскaта революция и модернизационните реформи на Ататюрк. През 1924 г. той отменя институцията на халифата. Каузата на ислямския тероризъм са възстановяването му чрез събарянето на западната либерална демокрация. Затова няма голямо значение дали Осама е жив или вече не е. Той е добил такава символна сила, че дори и да бъде хванат, тя няма как да му бъде отнета, нещо повече, може да бъде прекомерно увеличена.
- Застрашена ли е България от терористични актове?
- След 11 септември има предефиниране на заплахата, а с това и на американския национален интерес. И ако през Студената война заплахата беше мислена в ясни геополитически блокове, днес тероризъм може да се възниква непредвидимо и епидемично навсякъде. В този смисъл има райони в близост до огнищата на епидемията и други, по-отдалечени. България би била по-скоро от първите. Освен това България е сложна държава в етно-религиозно отношение, пронизана от трафици на наркотици, фалшиви пари, а вероятно и на оръжие. Това са фактори на нестабилност.
- Това прави ли ни по-малко желани от САЩ като партньори?
- Обратно, в смисъла на новото разбиране за сигурност, България определено придобива по-голямо значение. И ако НАТО бъде преструктурирано от армейска в полицейска сила, то ролята на България съществено ще порасне.
- Защо?
- Защото сме квартал на света с повишен риск, кръстопът. В този смисъл Америка има интерес България да бъде силна колона в една нова архитектура за сигурност. Парадоксално е, но тероризмът дава шанс на България да добие по-голямо значение в света.
- В свое интервю вие сравнихте очакването на членството ни в НАТО и ЕС с "религиозна напрегнатост". Какво ще ни донесе то, освен плюсовете? Не е ли част от един нов мит за светло бъдеще?
- За мен най-големият плюс за отварянето на България към структурите за международно сътрудничество, били те военни, политически, или икономически, е твърде съществен. Защото държавността у нас е в криза. Държавата е вътрешно слаба, или да кажа отслабена и това разширява сенчестите места в нея. Това е реалната заплаха за стабилността в самата България. Затварянето отслабва и разгражда държавата. Отварянето я прави силна и ефективна. Например въвеждането на валутния борд. Какво е борда ако не една наложена отвън дисциплинираща мярка, от която не би имало никаква необходимост, ако държавата ни може да се регулира отвътре. Именно на тази изцяло външна санкция, на това отваряне дължим стабилизирането на банките. Затова смятам, че налагането на международни стандарти и ефективен контрол отвън е оздравително за България.
- А защо е слаба държавата ни?
- Защото е превърната във декор, в един куклен театър пълен с чевръсти кукловоди.
- Може ли да ни дисциплинират чужденци?
- Влизането в ЕС и НАТО ще наложи ред. Но все пак жалко, защото имаше един начален момент, когато България можеше да стане сама това, за което сега говорим, но излъчи морално и умствено отслабено управление.
- Как една такава слаба държава като нашата се вписва в американския национален интерес?
- От гледна точка на новата американска доктрина за национална сигурност не силните, а слабите държави се разглеждат като изключително рискови и в известен смисъл генериращи заплаха.
- Има ли пряка връзка между настаняването на американски бази у нас и справянето с престъпността?
- Присъствието им тук би имал ефектът на борд, който въвежда стандарти за сигурност, които българската държава ще бъде принудена да спазва.
- Как би станало това?
- От една страна е важно да се знае до каква степен организираната престъпност е проникнала държавата. Ако степента е висока, опасността е действително сериозна, защото отвън ще искат да знаят, когато България поема ангажименти, кой всъщност стои за тях, реални политици или сенчести орташки ядки. Става дума за легитимността на властта - доколко тя представлява избиратели и доколко - мафии.
- Смятате ли, че у нас преходът е завършил?
- Дали той е приключил или не зависи от това как дефинираме прехода и в какъв момент той изчерпва своите цели и процеси. Ако става дума за преход от тоталитарна към демократична държавност, той отдавна е приключил. Защото в България са налице демократични институции - парламент, партии, закон. Очевидно раздържавяването като основна цел на прехода хвърля големите сенки върху държавата и омерзява гражданството. Въпросът обаче е каква е действителната идеология на прехода - лява или дясна. Дясната би упражнила силна банково-кредитна политика за сметка на постъпленията от раздържавяването и така би овластила гражданите, би ги тласнала сами себе си да оправят. Заложете на индивида, на българите. Това означава гаранции за сигурност и невмешателство в инициативността на малкия и среден бизнес. Предприемачеството несъмнено създава блага. Всъщност проблемът на България е кой, какви и колко капитали увеличава в системата на общото ни благо.