Писателят Владислав Тодоров: Борисов не управлява, той ощастливява
Интервю на Таня ДЖОЕВА за крадците на доверие и бравурните обекти на всенародно наслаждение

Description: http://pressadaily.bg/jquery-uploader/php/files_big/11339-todorov_620_348.jpg
Снимка: Георги ДИМИТРОВ


Владислав Тодоров е културолог. Роден е през 1956 г. в София. Завършил е ВИТИЗ през 1982 г. Защитил е докторски дисертации в БАН и в Пенсилванския университет, където преподава културна история на Русия и Източна Европа. Публикувал е статии и студии във Великобритания, Франция, Германия, САЩ, Русия и др. Автор е на няколко книги, сред които „Адамов комплекс“, „Дзифт“, „Цинкограф“, последните две от които са филмирани.

-Г-н Тодоров, изкушавам се да ви припомня една ваша грешна прогноза отпреди години - че умората от Бойко Борисов ще се появи по-скоро рано, отколкото късно. А ето че той стана премиер и се готви да управлява пак. В друго свое интервю пък говорите за „управленския панаир на Борисов“. Е, как ще коментирате перспективата този панаир да продължи още един мандат?
- Умора очевидно има. Показва го социологията. Закъсняла умора, но все пак предизвестена. Борисов е сценичен герой, а не прилежен управник. Той води с тяло, а не с програма, със словотворчество, а не с партиен жаргон. Доверието в него почива на харизматично присъствие, на лицедейство, а не на учрежденска акуратност. Той се внася и изнася в публичното пространство като бравурен обект на всенародно наслаждение, оттук и стихийното желание да го докосват, да го гняват с очи. Борисов не управлява, той ощастливява. Харизмата, или политическото обаяние, е голям и рядък ресурс за директно владеене на хората, за еднолично дирижиране на масовото въображение и сантименти. Харизмата има бърз и категоричен ефект върху масите, особено сред онеправданите. Тя мобилизира подкрепата им ефективно, но се изтощава бързо, доколкото представлява емоционален, не рационален режим на отдадено доверие. Разочарованието е следствие от очарованието. Перманентно очаровани маси няма. Народът е всеяден, преяде с Костов, после с царя, сега с Борисов - орел, рак и щука.
- Прогнозата ви тогава?
- Втори самостоятелен мандат едва ли ще има за ГЕРБ. Задава се период на коалиционно смешение, или иначе казано, на политическа пача от обичайните презрели вече муцуни. Колкото и да се гнуси от това, на Борисов ще му се наложи да „съедини“ поредната парламентарна пача от рога и копита.
- От 20 години живеете и преподавате в САЩ, но наскоро бяхте в България. По този повод ви питам: долових те ли духовност? Намирате ли София по-красива?
- Духовността е светлина, а не снобско оживление, превземки около хитови лица и култови неща. Светлината идва от способността на ума и силата на таланта да проясняват природата на човека, да го открият за другите. Българската култура е това, в което се гради рамкова представа за българина. Аз съм бил свидетел на две големи подобни представи - тоталитарната, в която българинът се представяше като 13-вековен великан на мисълта и делото - нелепа версия. Посттоталитарната, в която българинът се представя като сексуално и интелектуално замъчен профан - безутешна версия. Така чалгата и поп културата дефинират българина. Социалистическият реализъм преди и попфолкът сега представляват рамкови културни форми,
които регламентират националното самосъзнание.
- Великан или профан е българинът?
- Очевидно не е нито едното, нито другото, нито комбинация от двете. Българинът съществува в множество други непрояснени си качества. Живее с потулени достойнства. За съжаление не съществува еманципирано медийно пространство или обществен дискурс за тяхното проясняване. Какво се случва с българина извън чалга съборите, риалити шоута, оборите на Големия брат, текущата телевизионна олигофрения, новите български сериали - буламач от гадости и насилие, превъзбудено човешко дъно, амбициозна пошлост.
- Чалгата уви има своята публика.
- Тя формира интимния свят на поколения млади българи, въжделенията им, визията им за себе си. Абитуриентките се издокарват в стил порнокукли, а момчетата - като дискретно разпищолени мутри. Чалгата е заразителна, там е силата и. Дали е чиста или нечиста тази сила - това не е въпросът. Той е в това, че извън нея друга сила няма. Извън нея цари същинска немощ както на мислещите елити, така и на измислящите таланти. Сякаш омагьосан, в плен на някаква инвариантна изнемога, българският гений все не успява да постигане достойна етическа или естетическа сублимация, да се възмогне от развалата и фалша. Отсъства национален етнос - волеви характер, морален кодекс, императивна форма или идея за себе си, от която не се отстъпва. Иначе метрото е красиво и ново, Ларгото - просторно и светло, тълпите обаче са сърдити и мрачни, един потресен от себе си народ, недостойно представен народ. Народ на изчезване - свива се от срам.
- Виждате ли печални доказателства за тезата си, че „в годините на прехода България проигра идеалите си, визията си за промяна“?
- Да. Надеждите на милионите за по-добър и по-достоен живот бяха излъгани именно от тези, които се възползваха от тези надежди, за да дойдат на
власт - българската демократична десница. Те не просто загубиха властта, а бяха изметени с мощен електорален замах като крупни лицемери и крадци на доверие.
- Двата ви романа - „Дзифт“ и „Цинкограф“, които пожънаха овации, разнищват с черен хумор и с гротескови ситуации социализма и прочутата Държавна сигурност. С тези два романа приключи ли вашето отмъщение към миналото и не ви ли влече да напишете роман за прехода?
- Опитвам се да си представя едно възможно бъдеще на България, което да оглежда в себе си настоящето и. Да конструирам външна гледна точка от бъдещето. Заглавието на това бъдеще все още ми убягва.
- Как си обяснявате новото характерно за България явление, което наричаме „носталгия по социализма“, заговори се дори за реабилитация на Живков и живковизма? Последното поне е теза на ДСБ, чийто основател бяхте.
- Това явление се наблюдава не само в България. Тук обаче може да се засили поради демографския състав на населението, поради голямата част социално декласирани хора, пустеещите села и земи, линеещите родове и семейства, поради ненаказуемостта, нищетата и срама от себе си. Всяка лидерска партия с култов тарикат начело ще ни припомня Живковите времена, ДСБ включително.
- Емоции или размисли предизвика у нас фактът, че 11 от 14-те български митрополити са били агенти на Държавна сигурност?
- В локвата водата е еднакво мръсна навсякъде. Тук българските духовни работи намират своята изчерпателна нагледност. Проясняват се до дъно.
Това е същата тази морална или творческа немощ, тази неспособност на човека в расо или в костюм да не се поддава, да се опази от изкушението да осребри душата си. По лицата, които уплътняват публичното пространство, ще разберете, че в ДС е изковано двойното дъно, в което пребивава елитът днес съвсем уютно и сговорно.
- Напоследък често си задаваме тъжния въпрос обрчени ли сме като нация да нямаме духовни водачи и елит, който се противопоставя на различните форми на власт и насилие?
- Трудно се изграждат авторитети и общовалидни корективи, взема усилно време. Всичко, претендиращо за лидерска валидност, у нас има замъглен произход. Много от лицата с авторитет по презумпция влизат директно от улицата. В България авторитетът се узурпира. Всеки лесно става това, което твърди, че е, което си измисля, че е. Няма никаква взискателност на средата. В публичното пространство шетат фриволно самозванци и самодейци. Авторитетът се изгражда по силата на самохвалството. Никой не си прави труда да се усъмнява и да проверява масовото парадиране. На национално простодушие ли се дължи това или на некомпетентна проверителна система, мога само да гадая. Тази работа има цена обаче - авторитетите и гениите у нас са мимолетни и пренебрежими.
- Да не би пък потенциалните безпристрастни и неподкупни лидери на общественото мнение да са отдавна емигранти?
- По отношение на България външните българи не са по-различни от вътрешните. Манталитетите трудно се променят. България не е загубила нищо в лицето на тези, които са напуснали, обратно, спечелила е.
- Бяхте учредител на ДСБ и този факт ви обрича да ви търсим за коментар на случващото се с тази партия. Тя е изправена сега пред участта да не влезе в следващия парламент. Губим ли като общество, ако я изпроводим в историята?
- В момента, в който основната дилема вдясно стана „за или против“ Иван Костов и това изчерпва дневния ред, десницата престана да функционира политически. Лансира се обаче тезата, че от Иван Костов произтича автентичността на десницата и всичко, което няма този произход, е неистинско. Откъде идва прословутата претенция за автентичност - от личното безочие и вероломство на един премиер, който разкова държавата и я раздаде под
тезгяха, създавайки трайни зависимости, осигурявайки си непреходност. Или от демагогията, с която запази къртицата ДС в подмолите на властта. Или от нечистоплътната гальовност към врагове и предатели. ДСБ възникна в кръстоносен поход срещу Надежда Михайлова - олицетворението на Лъжата, окопала се вдясно. Разцеплението дойде поради убийствен срам от тази Лъжа. Днес Иван и Надежда - Истината и Лъжата - се прегърнаха до сливане в едно перфидно цяло. Вкопчиха се един в друг, за да оцелеят в парламента. Давещите се не се питат кой кой е, когато се награбват в опита си да изплуват и да си поемат дъх.
- Какво бихте препоръчали на Иван Костов, за да се възроди ДСБ?
- Костов не може да бъде самоцел за никой здравомислещ човек. Самата идея за дясна политическа автентичност, възникнала в края на ХХ век в
задния двор на Европа на базата на Иван Костов, е смехотворна. Сякаш е имало някакъв непредставен автентичен десен субстрат в социалистическа България и той го е осмислил. Дясното в лицето на Иван Костов се е излюпило на страниците на „Работническо дело“. То представлява антикомунистическа радикализация на перестройката. В момента, в който антикомунизмът изчерпа смисъла си, десницата приключи, стана безпредметна и се вкопчи в тялото на лидера като последно свое основание. Десница, която добива автентичност от Иван Костов, е с омаскарено минало и осуетено бъдеще. Той е името на едно крупно поражение.
(в. Преса, печатно издание, брой от 397 от 16 февруари 2013)
16 Февруари 2013 15:16