Home

 

 

 

 
Mediapool

Належаща е политика, ориентирана към личността
Владислав Тодоров, член на Инициативния форум за нова дясна партия
интервю на Христина Александрова
2 март 2004
Какво ви провокира и защо се ангажирахте със създаването на новата дясна партия?
Нищо конкретно кампанийно, никакво телефонно обаждане или разговор на маса. Това е процес, който започна от преди две години. Аз съм се старал да участвам, доколкото мога, в публични дебати, в полемика чрез интервюта и статии, като това ми обществено занятие ставаше все по-безсмислено. Между това, за което пледирах и това, което се случваше в България, се отваряше една все по - голяма пропаст. България реално ставаше едно все по-нежелано за мен място, една задълбочаваща се антиутопия, един угнетителен паноптикум на разнообразни политически и социопатични отклонения. В такива моменти единствено личен граждански активизъм би могъл да приближи двата бряга на пропастта, поне малко или поне за малко. И аз се хванах със всичка сила, на какво или за какво, това предстои да се види.
Какви ще бъдат мисията и характер на новата дясна партия?
Аз смятам, че е задължително всичко станало и ставащо в България да бъде преразгледано и преназовано. Аз не смятам, че в България това което е налице, може да се нарича преход. По скоро става дума за криза или серия кризи в различни сфери на живота, които изискват нови стратегически намеси. Основна характеристика на така наречения преход беше раздържавяването. Освен всичко друго, този процес създаде криминогенни олигархични елити с дълги полимерни хоботи, както и значителен сенчест сектор в икономиката. Това застрашително отслабва държавата и тя губи същностните си функции да налага ред и справедливи правила на възможно благоденствие и граждански достоен живот.
В България като че ли е строга тайна фактът, че основният ресурс и уникалната мощност на държавата са хората, националното човешко тяло, съвкупният българин в своята меняща се множественост, а не заводите, банките, фирмите. В този смисъл, въпреки относителната икономическа стабилност, в България е налице опасно изтощение на тази велика мощност, човекът.
Българинът е разхитен до краен предел. Налице е демографски колапс, изтичане на мозъци и мускули, на воля за благоденствие и достойна насъщност. Дори политиката се възприема като една от мерзостите -- нагла схема за източване. Българите нямат и не споделят общо благо. А набавянето на общо благо е въпрос на общо дело, т.е. на това всеки в активността си да се стреми повече да прибавя отколкото да отнема от щастието на другите.
Належаща е политика, ориентирана към индивида, личността, гражданина и техните естествени съобщества и съжителства. Свободата е в това човек да може да се реализира и да успява като съставна част на едно, ценностно мобилизирано съобщество и така да става по-добре, защото другите стават по-добре, а не защото им вреди. За мен свободата на съвестта и свободата на пазара трябва да съществуват в същностна, ненакърнима взаимозависимост и как точно тази зависимост се случва определя гражданската състоятелност на едно общество.
Едва ли си представяте, че в обозримо бъдеще новата партия ще спечели абсолютно мнозинство след избори. Темата за коалиционната политика се превърна в една от спорните между двата лагера в СДС, които вече са разделени. Какво е вашето мнение по този въпрос?
Съществуват два типа коалиции -- "за случая" и "за принципа." Едната е със "случаен" партньор, който се налага като необходим за решаването на конкретен казус, проблем или дилема, и естествено има мимолетен характер. Другата е с принципен партньор, която се мисли като трайна, закрепена от принцип, ценност, възглед, т.е. наложен от същностна, а не от случайна необходимост. Здравината на втория тип коалиция зависи от две неща. Първо - в каква степен партньорът е самоценно реален в природата си или е по-скоро симулативно имитативен в това което предявява да бъде. Второ - в каква степен той е представителен, каква е социалната му база, каква част от човешката мощност на националното съобщество може да управлява. Една нововъзникнала партия, за да стане реална и съизмерима, трябва да мине през избори. Така от чертеж, тя става реална постройка. Коалиции преди подобно кръщение са "наколни."
В смисъла на тези определения, така наречената дясна коалиция, възникнала след местните избори, може да се назове пакт на симулативни партньори с линееща представителност.
На 28 февруари вие казахте: "Днес, ние гражданите се събрахме тук, за да си поискаме България обратно. Утре ще идем, за да си я върнем." Как по-конкретно ще стане това?
Единственият начин в политиката да се върне загубеното, е чрез взаимодействие на всички, които го искат обратно, в началото стихийно, а после все по-организирано. Демокрацията съществува, политическо състояние на обществото е в сила, само и единствено защото гражданите взаимодействат, или непосредствено или чрез представителства. В момента ние правим първото, а скоро, надявам се, да правим и второто. Това взаимодействие е демиургичен акт, който поражда демоса -- уникалната мощност на демокрацията.
Опонентите на новата партия вече лансираха тезата, че това ще е "партия за лична употреба" на бившия премиер Иван Костов. Смятате ли, че има подобен риск?
Бих отговорил така - възможност за създаване на "партия за лична употреба" винаги има, въпросът е дали това е вероятно. Вероятността се влияе от това до каква степен съществува механизъм, който да възпрепятства подобен процес както и от наличието на добра воля това да не се случва. По въпроса за волята аз не мога да знам. А механизми съществуват най-разнообразни, както уставни така и партийно независими форуми и формации, аз бих ги нарекъл граждански настоятелства. Тяхната задача е да настояват на принципите, ценностите, възгледа и мисията, т.е. на тези фундаментални качества, които съставляват същността и лицето на една партия, като неща по-високи от всеки възможен неин вожд.
Защо СДС, според вас, не успя да изпълни мисията, която новата формация поема и има ли опасност раздробяването на дясното пространство да даде предимства на БСП?
СДС днес е една затворена верига, сам себе си обслужващ апарат, едно динамо, което, за да работи, черпи повече ток, отколкото може да произведе. Това е една бавно отмираща аномалия.
Въпросът е по-скоро дали съществуващото дясно пространство не е имитативно. С нашата инициатива целта е да протече граждански процес за овластяването на една реална десница, която ще стане ефективен опонент на БСП.
*Владислав Тодоров е д-р на философските науки, преподавател в Пенсилваския университет в САЩ;
http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2004/03/02/01_020304bg.shtml