Home  

 
 

 
Long-tailed Lies about Me

 

Повтаряна, лъжата става истина.
Поговорка.


Александър Кьосев, "Нерадикален манифест: С помощта на чук”
Владислав Тодоров не вижда защо да публикува в България романа си, който е написал на английски - след като отчаяно го е пощил от всички български интонационни, идиоматични и синтактични наслоения (за целта е слушал касетки със записи на английски и американски класици - за “да хване ритъма на чуждия език и чуждия шедьовър” и “за да загуби българските си езикови навици”).

Алек Попов, “Ритуалните убийства на езика”
В своя умно написан "Нерадикален манифест" (публикуван в новия брой на сп. "Факел") Александър Кьосев разказва между другото историята на български писател емигрант. По думите на Кьосев "той не виждал смисъл да публикува в България романа си, който е написал на английски - след като отчаяно го е пощил от всички български интонационни, идиоматически и синтактични наслоения (за целта е слушал касетки със записи на английски и американски класици - "за да схване ритъма на чуждия език и чуждия шедьовър" и "за да загуби българските си езикови навици"). Това е един от най-драматичните моменти в чудесното есе на Кьосев и можем само да съжаляваме, че не му е отделил повече място. Темата ми е особено близка, тъй като в различни периоди от живота ми, воден от сходни мотиви, също съм се блазнил от идеята да пиша на друг език, но поради вродената ми леност и предпазливост съм се опазил от подобно изкушение.
Цитираният по-горе откъс извиква във въображението ми картина, която е едновременно трагична, комична и по своему митологична. Представям си българския писател в лек тръс по алеите на Сентръл Парк, с уолкмен на кръста и слушалки в ушите, от които се лее американска класика, а крачкомерът, привързан за ръката му, бодро отмерва стъпките, които го отдалечават от дрипавия призрак на бащиния му език. Дали го приближават към обетованата земя на английския, е вече друг въпрос...

Алек Попов, “Ролите на писателя”
В своя умно написан “Нерадикален манифест” (публикуван в новия брой на сп. Факел), Александър Кьосев разказва между другото историята на български писател-емигрант. По думите на Кьосев: той не виждал смисъл да публикува в България романа си, който е написал на английски - след като отчаяно го е пощил от всички български интонационни, идиоматически и синтактични наслоения (за целта е слушал касетки със записи на английски и американски класици - “за да схване ритъма на чуждия език и чуждия шедьовър” и “за да загуби българските си езикови навици.”) Това е един от най-драматичните моменти в чудесното есе на Кьосев и можем само да съжаляваме, че не му е отделил повече място. Темата ми е особено близка, тъй като в различни периоди от живота ми, воден от сходни мотиви, също съм се блазнил от идеята да пиша на друг език, но поради вродената ми леност и предпазливост, съм се опазил от подобно изкушение.