Капитал Лайт - Брой 25, 25 юни 2005

Махалото на смисъла

От Алексей ЛАЗАРОВ

Почнах да чета книгата на Владислав Тодоров „Хаотичното махало“ от края. Какво пък, казах си, ще я прегледам хаотично. Започнах от последната глава, стана ми интересно, прочетох я до края, после се върнах в началото, пак ми стана интересно и пак я прочетох до края.

В нея са събрани статии на Владислав Тодоров, писани след 1990 г. Обикновено подобни книги не се получават добре, но тази е приятно изключение - всички текстове изглеждат свързани и затова са интересни за четене. Даже се е получило така, че събраните на едно място статии дават нов, общ смисъл.

Книгата има четири части. В първата се разказва за тероризма - от атентата в „Света Неделя“ до истерията, която започна след 11 септември. Хубавото на тази част е, че не просто описва какво се е случило, не само обяснява защо е станало така, но и обяснява какво може да се случи отсега нататък. Втората част разглежда раждането на тероризма в Русия, както и смисъла от съществуването на полицията. По-нататък в книгата се разказва за различните традиции за организация на държавата, като отново основна тема е Русия.

Най-интересна ми се видя последната част от „Хаотичното махало“. В нея са събрани текстове на Владислав Тодоров по конкретни случки в България между 2004 и 1990 г. Обединява ги удачното заглавие „Свидетелства от прехода в обратен ред“ и наистина описват какво се е случило през тези странни години.

Владислав Тодоров е от поколението, което може би пострада най-много от падането на соца - от тези хора, които преходът завари в най-активната им възраст. Тези, които очакваха, че комбинацията между интелект и морал е достатъчна, за да успееш. Краят на соца ги натовари с огромни надежди, които много бързо се сринаха. Дълги години интелектуалците от прехода произвеждаха не толкова смисъл, колкото възмущение и отрицание. Те яростно протестираха и се оплакваха, но често пропускаха да правят нещо важно - да обяснят случващото се. Да го сложат в общ контекст, така че да се разбира и приема по-лесно. Сигурно ви е правило впечатление, че през последните години смисълът често отсъстваше. Случващото се изглеждаше нелогично и изненадващо - един вид хаотично. Една от причините за това според мен беше, че нямаше повече текстове като тези на Владислав Тодоров.

Книгата, която ги събира сега, е като кратка интелектуална история на прехода, а фактът, че може да се направи подобно нещо, означава, че той наистина е свършил. Сега вече може малко да го поогледаме и спокойно да го анализираме - крайно време беше махалото на смисъла да се върне в малко по-поносимо положение...